ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

1 Коринтяни 2:12-16 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва. Защото, "Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи? А ние имаме ум Христов.

Допълнителни текстове: Евреи 5:12-14; 11:32-38; Деяния 24:24,25

1. Кой е духовният човек? От детството си съм се сблъскал с понятието „духовен”човек. Беше ми представен събирателен образ от апостол Павел, Дж.Бъниан, Муди, Тори, Уочман Ни, Фини и дори асеновградчанина Петър Милушев. Опитвах се да подражавам тези учители на Библията, но така и не успях и винаги в очите на околните бях недостатъчно духовен, все не ми достигаше нещо. Казваха ми: „трябва да повярваш!”. Много време ми отне да разбера какво означава това, защото винаги съм вярвал, че има Бог. Трябваше Бог да ми се открие. Мислех си, че физическия живот е нещо недуховно, че духовността е да ходиш на църква и не разбирах, че това е древния гностически дуализъм, който християнският автор Р.Дж. Ръшдуни атакува в книгата си „Основи на обществения ред”. Но както пасажът в 1 Кор.2 ни казва, естественият човек не разбира, не възприема това което е от Божия Дух. Трябва да бъдем НАУЧЕНИ от Духа, да имаме Духа! Вярвам, че всички ще се съгласим около истината, че за да бъдем новородени, Бог трябва да ни даде Духа си, Който съживява мъртвите в греха човеци. Това означава, че на всеки новороден човек е даден Светия Дух, (1 Кор.3:16- не знаете ли че сте храм на Светият Дух), което автоматично ни прави духовни човеци! Можем да се уверим в това, когато видим има ли в живота ни изобличение за грях, покаяние, разбиране на Библията, любов към другите вярващи, прошка и мн.други.

2.Защо е написан този текст? Пасажът е част от послание, изпратено към Църква, в която има различни грехове, водещи до разделение. Първа глава ни казва, че разделение има заради водачи и учители на Словото (Петър, Аполос, Павел), заради предразсъдъци – юдеи и езичници, образовани и прости, кой от кого е кръстен. Отговорът на Павел е „ Кой се разпна за вас?”. Словото за Христос той ще използва, за да сложи край на тези разделения. В следващите глави, Павел ще адресира грехове като плътско поведение скрито в лъжлива духовност: незачитане на авторитета на апостолите, идолопоклонство, блудство и гордостта която винаги е пречка за истинската духовност. Например, когато изобличава вярващите, за човека взел бащината си жена, той казва- вие се гордеете вместо да скърбите и да го ОТЛЪЧИТЕ. Истинската духовност в случая, се изразява в скръб за греха, последвана от анатема, духовно проклятие, (в което човека щеше да умре, както Ананий и Сапфира, ако не се покае) и отделяне на грешника, практика от старозаветни времена, където Израел, общество основано върху Божият закон, трябваше да убива такива хора с камъни. Спомнете си за Ахан, който трябваше да изповяда греха си и да бъде убит. Когато се вгледаме внимателно ще видим как ап.Павел ни учи да прилагаме закона на Бога в живота си, в семействата си, в обществото – Църква, държава, училище, работа......, защото няма друго средство за откриване и изобличаване на греха. Средството е Закона. А когато бъдем ужилени от Закона, биваме и заведени до Христос, Спасителят от греха. В книгата си "Основи на обществения ред", Ръшдуни, защитавайки позицията на общество, основано на Божият Закон, в което тези грехове биват наказвани, говори за това че много осъдени на смърт престъпници са приемали жертвата на Христос, подобно на разбойника на кръста, разбиращи, че са осъдени заради греховното си сърце, довело до престъпление. След това, авторът говори за промяната в последните години към това, да се обвинява средата като източник на престъпления и с това започва нова епоха в която Библията и Божия закон са изтласкани и изместени с човешки закони[1]. Създават се институции – като затворите, в които престъпникът трябва да се реабилитира, докато Бог заповядва наказание според греха. Престъпниците сега живеят на места за които другите хора плащат, а според Божия Закон, те трябва да платят за престъплението, ако е кражба да върнат двойно, ако е престъпление заслужаващо смърт – смърт. Веднага някой може да възрази, че нямаме право да искаме това. На което ще отговоря: Много от младите хора днес са най - хладнокръвни убийци, осъждат на смърт бебенца чрез практикуване или одобряване на аборт. Създават се клиники и се обучават „лекари”, а содомията, скотоложството и всички други сексуални извращения, отвличане, жертвоприношения вече започват да се приемат за нормални. Но не и ако си четем Библията. Евреи 5 ни казва, че трябва да обучим чувствата си да разпознаваме добро и зло. Но не можем да спрем само до там. След като разпознаем, да защитим доброто и да атакуваме злото. Амос 5:14,15 -Потърсете доброто, а не злото, за да живеете; Така Господ, Бог на Силите, ще бъде с вас, както вие казвате. мразете злото, обичайте доброто И установявайте правосъдие в портата; Това е учението за правдата, за раздаване и проповядване на правда и правосъдие. Застанал пред Фест, човек който добре познава еврейските учения, Павел говори за правда, себеобуздание и съд. Това послание ще покаже какви хора стоят срещу нас, ако приемат посланието ще се спасят, ако ли не ще бъдат осъдени.

Можем да кажем че правда и правосъдие са две страни на една монета. Прилагането на Закона в личния ни живот е правда, сравняване с правдата на Бога, издирване на личните грехове и покаяние пред Бога в името на Господ Исус Христос. Правосъдие е прилагане на закона в обществото. Ние имаме различни роли на отговорност и власт в живота си и в различните институции – семейство, църква и общество. Като съпруг и баща, Бог ми дава власт и отговорност към съпруга и деца, да ги обичам, уча, защитавам и наказвам, когато е необходимо. Това право не е на държавата нито на Църквата. В Църквата, имам право на грижа за братя и сестри, мога да говоря когато виждам нещо, мога да дам гласа си за изключване или приемане на някого. Ако съм пастир, дякон или каквото и да било друго като позиция, на която съм бил поставен нещата се променят. Ако съм на позиция в обществото като министър, съдия, адвокат или др., също имам своята отговорност. Представете си за момент един може би бъдещ свят. Християнин, баща, пастир и съдия. Той има своите права и задължения във всяка област. Как да прилага правда и справедливост? Като баща обичащ децата си, като техен пастир водещ ги към познаване на Бога, като съдия призван да наказва злото и защитава доброто. Това са допълващи се и конкуриращи се власти, казва Г. Норт.[2] Всеки от нас е такъв човек по един своеобразен начин. Всеки ден, ние се изправяме пред преценка и съдим добро или зло, наказваме или поощряваме. Заставаме на протест срещу закон за закрила на детето или не, осъждаме абортите, корупцията, държава, която заграбва имоти и пари чрез инфлация и нечестиво банкиране или не. Проповядваме закона, който води за спасение при Христос или не. Това е мисията на Църквата. Няма от къде другаде да произлезе правда в този свят.

3. Да обобщим накратко Духовният човек е спасен и новороден от Светия Дух човек. Святият Дух живее в него. Духовният човек е способен е да разпознава добро и зло, атакува злото и защитава доброто. Учи се от Божието Слово, какво е добро и зло, като изучава Божия Закон, знаейки че той ще доведе грешника при Христос. Изправя се срещу всяко нещо което не е според словото на Бога в семейството, църквата или народа си.

Ако ти не си искал да познаваш и вършиш тези неща – покай се за бунт срещу Бога.

Ако си вървял в тази посока и си бил обявен за черна овца, за бунтар или горделив, спомни си какво казва Павел – гордост е да не застанеш срещу греха.

Нека Бог да ни благослови, защото много се нуждаем от познаване на Божията святост чрез Божия Закон, за да можем да бъдем част от Църквата, реформираща се и реформираща този свят, защото това е Божията воля. Исус дойде да спаси света и ни е обещал царство, което няма да премине, а ще завладее този свят за Христос, чрез благата вест и чрез вършене на правосъдие и правда. Амин. Емануил Петров, 03.2020г Използвана литература: [1] Ръшдуни,Р.Дж. Основи на обществения ред. Изд. Нов човек. Стр. 212-213 [2] Норт,Г. Безусловна капитулация. Изд.CMN. стр.294.

Закон, правда, справедливост